Мълчание
НапълнИ я, цялата с мълчание!
Място има, няма да прелее,
след това е ред на обещание,
едно... от многото за нея.
ПогалИ я, не бой се, не боли,
тя... болката увяхна вече.
А после, ако искаш, помълчи,
пренеси се някъде далече.
Излъжи я, даже със усмивка!
Отива ти. За маската говоря.
Давай, няма време за почивка,
за това не искам аз да споря.
Погледни я, право във очите,
в тях е невъзможно да се влюбиш!
Да, сърцето и тупти в гърдите,
но тръгвай си, че там ще се изгубиш.
Прегърни я, тя стои до тебе!
После може да и обърнеш гръб.
Или пък ще ти отнеме време,
бързаш ли? Отново си на път.
Потърси я, но не с мълчание!
Тя простила е и ще прощава.
Помниш ли нейното признание,
в което себе си ти пожелава?!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
