Кiara (Киара)
182 300
11.11.2006 г., 21:20 ч.

Мълчанието на цветовете 

  Поезия
607 0 3

И спря,отпи от чашата,

а после продължи

с треперещи ръце,

аз чувах куките как тракат.

Делят и бримка,място, ред,

усещах ги във своите,

как сплитат примката на светлината.

А думите тъй дрезгави и глухи,

прокраднати през сухите й устни,

кънтяха в моето сърце,

горяха със кръвта ми.

Аз бях и малкото дете,

и смел бях като юнака.

И болен бях ,и влюбих се

а после пак отново бягах сред житата.

Погали ме със длан,

почти докоснах я.

Почти и казах.

Ала цветовете днес,
горчиво си мълчаха.

След миг се върна

и приказка по-нова заразказва.

Прогони мрака в моето сърце,

света ми се огледа във

дъгата.

Дърветата зелени,

небето синьо,

лалетата червени,

лицето ми усмихнато,дори и бледо.

Макар и пламъка в очите ми

отдавна да го няма,

не помня аз дали е бил той някога запален......

И спря,

замлъкна.

Отново с тишината заживяхме.

Отиде до огнището ръцете свои

да постопли.

И сетне върна се.

Погали ме,погледа ме,

и с куките започна да изплита

цвета на разказа за самотата.

 

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Доли,Руми много ви благодаря,радвам се че стихото е било интересно за вас
  • Страшно много ми хареса, имам чевството че надничам в нечия душа
  • Послушах заедно с теб, благодаря за красотата. Нали пазиш цветовете, нищо че мълчат... а този, последният, сигурно събира в себе си всички останали. Поздрав!
Предложения
: ??:??