5.09.2008 г., 22:50

Мълчанието на овцете II

1.3K 0 17
 

 

Coca Cola е империалистична напитка,

девойки по нивите, с на ухото по китка.

От малки трябвало да работят, вместо да учат -

овцете продължават с наслада да смучат...

 

 

 

А и да учат - четат за Маркс, Енгелс и самоукия екшън-герой Улянов,

евала на комунизЪма блянов...

Право на мнение - това в нашия „език" е чуждица...

Ще ядеш каквото ти се сипе в тенекиената плитка  паница...

 

 

 

Почитат Левски, а за парче луканка биха го предали.

Излишни пари те за нищо не били дали...

Един да хванеш, тоя до него да удариш. Заслужават само преса.

Но не забравяй - на овцете това ще им хареса...

 

 

 

Като в онзи филм - как връзваше надупен един мишок обувки,

народът иска да е в партер - тук няма никакви преструвки...

И като се замисля, че съм закачил една от тези 9 петилетки миризливи,

ми идва да затворя плювалниците  на всички подлоги приказливи.

 

 

 

Да кажеш нещо срещу властта - айде в пандиза.

Доносник вулвоподобен пак се изниза.

Строй, който индивидуализма обезличава -

5 пъти да си по-добър, предприятието същата заплата ти дава.

 

 

 

 

На конвейр се произвеждат морално остарели роботи,

баба Пена откъде да е чувала за Джон Готи.

Говорят за холокоста, а никой не споменава за най-страшния бич.

Мерцедеса ще гоним с ръждясалия очукан москвич...

 

 

 

 

Ходиш с по-дълга коса, пушиш тайно и слушаш рок?!

Веднага в милицията на разпит жесток!

Името ти е опетнено, до живот си порицан, жигосан.

Имай късмета да те видят ядосан...

 

 

 

Концентрационен лагер по нашите земи?  - „ Западен шантаж!"

Света Анастасия... измъчваните - цял тонаж.

В онези дни наричан със звучното име „Болшевик"...

Излязъл е оттам не един молещ за живот човешки вик!

 

 

 

 

Баща ми  и други роднини налични...

Ходил съм им на свиждане, само защото от овцете били са различни...

И сега как ми се иска тогава да не бях на 3 и половина.

Би се  получила кървава рима.

 

 

 

 

Ако ще и да изгориш като факел.

Да те е страх от Санбернар, а не от някакъв дакел...

Кажете за Белене, за хилядите български кости.

Без паметник, без имена, без дори „Бог да ги прости"!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чингапук Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хареса ми! това, че не пишеш просто римувани думи а вкарваш смисъл в тях! поздрав!
  • кока кола пих за пръв път...срам ме е да кажа...купена от Унгария...
    и пазих доскоро шишето...за спомен...простотии...
  • Ще повторя другите - без пощада... поздравления!!!
  • Нали знаеш онзи исторически виц- "няма значение дали сме българи, сърби, македонци, румънци или албанци.. всички искаме да живеем в една държава- Америка..."

    Манталитет- точната дума. Още от времето на чорбаджиите- носи фес за да му е пълен търбуха. Що за народ има поговорка "Преклонена глава сабя не я сече.."?! Или "Мълчанието е злато..". Робска психика, изгнили души и изсъхнали сърца. Къде е бил народа когато са носили главата на Бенковски, забита на кол?
    Същите чорбаджии са живи и днес.
    Но попарата на онези 45 години ще се сърба поне двойно.
    Знам, че ме разбра.
  • И съгласна и не - донякъде...Защо толкова столетия не сме
    си променили манталитета, дори управници сме търсили от другаде,
    че пък да се оправим в бъдеще? Точно сега напр. всеки един от нас
    какво прави за да е по-равноправен животът?
    Съобразяват ли се законите и кой ги определя,
    че точно такива са най-добри за нас и за природата?
    Или все сме си чешили езиците и сме забягвали в чужбина...
    Нищо лично, само многострадално...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...