Няма защо да се вливам в деня,
трябва да бъда сурова, за да съм силна.
Пръст от пръстта, кръв от кръвта.
Не е дошъл, който ще ме накара да си отида...
Пепел в погледа, пещ за нощта,
топло сънуват восъчни кораби.
Тътен за пътника, тръгнал след мен.
Той ме открадна, преди да се видя...
© Йоана Всички права запазени