Oct 22, 2016, 12:06 PM

Мълниеносно

  Poetry
643 2 1

Няма защо да се вливам в деня,
трябва да бъда сурова, за да съм силна.
Пръст от пръстта, кръв от кръвта.
Не е дошъл, който ще ме накара да си отида...
Пепел в погледа, пещ за нощта,
топло сънуват восъчни кораби.
Тътен за пътника, тръгнал след мен.
Той ме открадна, преди да се видя...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Зигзагообразните ти мисловни ходове - безпощадно точни и прострелващи, силно ме впечатляват, Йоана! Изкачваш се - продължаваш да се изкачваш. Ползвам случая да те поздравя за публикуването в Алманах Поезия - 2016 на фондация БУКВИТЕ на 6 твои стихотворения. Това е сериозен успех! Пожелавам ти нови такива. А иначе - за Любими - ти си знаеш!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...