Мъртва е моята душа,
пустиня зее там сега.
Като факел аз горя,
жалко е - не мога да те спра.
Душата ми остана чиста,
сърцето плахо все тупти
Aх, защо не ме разбра ти!
Бъдещето очаквам каменисто,
ала тялото запазих чисто.
© Десислава Георгиева Всички права запазени