Петък тринайсти, любимият ден,
дружките сабат си правят,
пратиха гарван, с депеша до мен,
писах им да ме забравят.
Снощи щастливо с метлата летях,
но се прецаках, защото,
в някакъв вещер така се заблях,
че го изкъртих (дървото).
Влача се днес, полужива едвам.
Джуркам отвари любовни.
Вещерът знам, че нощес ще е там.
Сабат е. С мисли греховни.
Беснея сега, но безсилна съм, на,
знам, че било е магия.
Вещица някоя стори това.
Мъртва е – щом я открия!
© Надежда Ангелова Всички права запазени