28.09.2017 г., 10:28

Мъртва поезия

714 0 0

Мъртва поезия

 

Крещя ли крещя, като глас в пустиня,
а зад мен само празна тишина,
с отекващи писъци на душевна робиня,
която се моли за свойта съдба.

 

При вълците останала лежаща.  
Немощна,  присвита, тъй смутена,
Да ближе раната кървяща,
от плътта засухрена, студена,

 

останала без, същност и без лик,
като празна сянка из мрака да броди,
търсеща да запази душата си за миг,
миг в който от себе си да  прогони,

 

пазените чувства скришни,
за да не слуша, повече безмислени фрази,
или думи вече напълно излишни.
За да не трябва вече и себе си да мрази.

 

Ето че думите по листа се изчерпаха и вече жълтеят.
Искам да забравя за тях и да потъна в амнезия. 
За това, ще спра да пиша. И ще ги оставя да тъмнеят, 
В поредната неизказана мъртва поезия!!!

 

24.09.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...