24.07.2007 г., 16:59

Мъртва рана

1K 0 0
Мъртво е небето, скриха се звездите.
Или пък аз не ги виждам, след прахта в очите...
Бих предпочела ножа в гърба,
отколкото в сърцето...
И отново поредната, изморена сълза
разкъсва със сила лицето.
Тя ще пресъхне, но не и спомена във мен.
Аз помня всичко, даже "нашето място", ала ти - едва ли.
Подритваше ме някак, ден след ден...
и забрави сякаш какво си бяхме обещали...
Аз бях тази, която с празни ръце остана,
а ти сърцето ми не пускаш, здраво го хвана.
Сега има само "аз" и "ти", не сме вече двама,
и отвори във мене мъртвата рана...
Не знам с какво си я пробол,
но страшно много боли...
Не знам защо все още в нея сипваш сол,
да не би да се радваш на моите сълзИ?
Ти бе моята реликва болезнена, страшна,
ти бе онзи, който с болка се отплаща...
Ти избърса прахта в душата ми прашна,
и вся страх, който в Ада ме праща.
Влачи ме към дъното, надълбоко дърпа.
А аз не мога да плувам...
Един приятел ми бе окървавената кърпа,
а и с нея ще се сбогувам.
Отваря се все повече раната, със всеки нов болезнен миг,
а аз търпя, привикнах вече, умря и страшният вик...
Стои във мене и кърви,
но не зараства...
Затварят се две уморени очи,
и във безкрайност болката прераства...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма смисъл Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...