Jul 24, 2007, 4:59 PM

Мъртва рана

  Poetry
1K 0 0
Мъртво е небето, скриха се звездите.
Или пък аз не ги виждам, след прахта в очите...
Бих предпочела ножа в гърба,
отколкото в сърцето...
И отново поредната, изморена сълза
разкъсва със сила лицето.
Тя ще пресъхне, но не и спомена във мен.
Аз помня всичко, даже "нашето място", ала ти - едва ли.
Подритваше ме някак, ден след ден...
и забрави сякаш какво си бяхме обещали...
Аз бях тази, която с празни ръце остана,
а ти сърцето ми не пускаш, здраво го хвана.
Сега има само "аз" и "ти", не сме вече двама,
и отвори във мене мъртвата рана...
Не знам с какво си я пробол,
но страшно много боли...
Не знам защо все още в нея сипваш сол,
да не би да се радваш на моите сълзИ?
Ти бе моята реликва болезнена, страшна,
ти бе онзи, който с болка се отплаща...
Ти избърса прахта в душата ми прашна,
и вся страх, който в Ада ме праща.
Влачи ме към дъното, надълбоко дърпа.
А аз не мога да плувам...
Един приятел ми бе окървавената кърпа,
а и с нея ще се сбогувам.
Отваря се все повече раната, със всеки нов болезнен миг,
а аз търпя, привикнах вече, умря и страшният вик...
Стои във мене и кърви,
но не зараства...
Затварят се две уморени очи,
и във безкрайност болката прераства...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма смисъл All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...