Кiara (Киара)
182 300
21.04.2011 г., 21:41 ч.

“n” атмосфери за Джейн Доу 

  Поезия
624 0 8

Тя идва рано. В късното.

Във нея времето

е кръгло като сфера.

Повторена отвътре,

за да е

релефна.

Когато я намират.

Губят се.

Под риторичната ù маска

в бяло измерение.

Коя съм днес?!

А вчера

бях ли същата?!

А татко?!

А есента по-смугла

ли е в гънките  на

перфорираните сенки...

Аморфна е

                 и

толкова  е синя.

(от безкрилие)

Небето ù

е ниско долу,

коленичило,

че чак боли

да я скицираш.

Най-много щрих.

До скулата... и спираш.

Защото надали

не е била обичана.

И надали не липсва.

Достатъчно.            

(и като истина)

Закотвила клепачите си

в абразиви...

дори не моли.

Асоциативна е.

И топла е,

макар

 че малко

е студено -

по дланите си да я търся,

както в себе си.

И дишам вместо

бряг

за пресолените ù стъпки.

Наострила сърцето си

до тихо...

Да може...

Би могло

и тя

да се събуди...

Рисува -

полепнали по пръстите

павета.

Под миглите сглобява улици.

Строи си дом

от етикетите,

грижливо стиснати

в ръцете ни.

И после прави белег.

От ъгъла на празния си поглед

до прозореца.

Оставя го не-зреещ.

Недовършен.

И може би

все някой ще намери

най-правилния пулс,

за да (не) скрие

живота ù,

надвесил се от

майския перваз,

обесен от очите ни.

Не иска номер.

Тя има име.

 И атмосфери “n”,

в които да го срича…

 

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??