29.09.2023 г., 9:00

На 60

566 10 28

НА 60

 

Нявга Бог е решил есенес пелени да ми стелне –

с укротени треви, с прегорели под слънцето храсти

и дъждът да умие очите ми рано в неделя,

щом първица проплача и в залеза мълком порасна.

 

Оттогава все кътам последните златни прашинки,

със които небето напомня, че има и утре,

че животът без обич не струва дори и стотинка

и че мостът към другия може от раз да се срути.

 

Всяка вечер записвам с лилаво небесно мастило

колко много обичам света и че татко ми липсва,

и че той – ако ангел е, нека в съня милостиво

знак даде ми, че вижда дървото ми как се разлиства.

 

Как посрещам напролет жадувани птици и строфи,

как ги храня със плод и от вятъра люлки си връзвам,

та душата ми спре ли за сън и на прага ми грохне –

уморена от скитане в белия свят, да не мръзне.

 

И се моля – наесен да бъде, когато си тръгна,

и по залез – към който очите ми дълго да гледат –

като зряла смокиня разпукан, убийствено дъхав,

за да знам, че към Рая нагоре пътеката следва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честит ти юбилей, Вале! Здрава да си най-вече и честита, и нека си удовлетворена от изминалото и с благ поглед да гледаш в бъдещето!
    Красиви редове, хем лични, хем силни по житейски причини!
  • 6:0 е отличен резултат за първото полувреме на мач в живота. Иска ми се и вторият да играе по същия начин! И разбира се, да сме щастливи е единственото нещо, което можем и трябва да спечелим в такава игра.
  • Благодаря, Стойчо, ние Везните сме голяма работа
  • Благодаря, Валюше, да приятелството и неизменната подкрепа, и аз те обичам. Наздраве!
  • ЧРД, Валюшке! Обичам те! Прекрасна творба!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....