19.11.2023 г., 17:42 ч.

На абордаж 

  Поезия » Друга
393 4 9

Като ръждива котва е надеждата –

от вяра и очакване тежи.

И дъно търси, види ли крайбрежие,

за да ни върже и да не кръжим

 

покрай миражи, мамещи с доверие,

край рифове с несбъднати мечти.

Надежда да не губиш е поверие –

прокажен трън във нашите пети.

 

Веригата разкъсай бос сред пясъка,

халките на вълните подари.

Тя – свободата, може да е всякаква,

но с нея силата си преоткрий!

 

Тогава ще пътуваш и без котвата,

надежда влачеща на абордаж.

Взриви във старите окопи бомбата,

прикрита в гниещия такелаж.

© Диана Фъртунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??