На абордаж
Като ръждива котва е надеждата –
от вяра и очакване тежи.
И дъно търси, види ли крайбрежие,
за да ни върже и да не кръжим
покрай миражи, мамещи с доверие,
край рифове с несбъднати мечти.
Надежда да не губиш е поверие –
прокажен трън във нашите пети.
Веригата разкъсай бос сред пясъка,
халките на вълните подари.
Тя – свободата, може да е всякаква,
но с нея силата си преоткрий!
Тогава ще пътуваш и без котвата,
надежда влачеща на абордаж.
Взриви във старите окопи бомбата,
прикрита в гниещия такелаж.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
The work is a contestant:
