Никога не съм те виждал,
но знам че ти си момичето!
Никога не съм говорил с теб,
но знам, че винаги съм те познавал!
Колко ли срещи съм изпуснал,
докато те почувствам, че наистина те има!?
Колко ли дни ще изминат,
докато се слеят в едно нашите души?!
Коси красиви и копринени са те,
но само в съня ми ги виждам аз!
Очи сапфирени и мили са те,
но само в съня усещам ги аз
Никога преди не съм те виждал,
но знам, че в мислите ми си ти!
Никога преди не съм те целувал,
но знам, че най-сладки са те!
В мислите мои вече си ти,
макар че в съня ми си ти!
В сърцето мое влезе ти,
като нечакан гост, търсещ милостиня!
© Пацо Танчев Всички права запазени