19.02.2009 г., 0:35

На Апостола

1K 0 4
Днес край Ловеч личат стъпките Твои,
превърнати в кал от дъждове и бури.
Днес една майка бесилото прегръщала е, Боже!
Небето плакало е. Безмълвно... (Достоен Българин загуби!)

Край София паметник за Теб издигнат е,
стон далечен стихнал веч' е. (Пак боли.)
Черни души прелитат уморени. (Гарвани.)
И грачат злокобно. Както преди.

Прости предателството наше...
И онзи миг, в който се отрекохме от Теб!
Земята днес прегръща Те. И плаче.
В душите си ще носим последния Ти завет.

Времето остава непосилно.
Спомена за Теб да заличи.

Дяконе, в нас живееш!
България за Теб скърби...

...

... Дори след 136 години, Апостоле...
     Поклон пред паметта Ти!
19.02.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Самота Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма проблеми. Така го разбрах, така реагирах. Поздрави.
  • Не приемай думите ми като обидни. Целта ми не е да те обидя. Напротив... Няма да забравя една моя праподавателка в П.У.веднъж ми каза: "пиши прозачни текстове, не стихове!"
    Послушах я и не я послушах... текстовете са ми ... текстове. Нямам нищо против теб и не те познавам. Ще ми е приятно да се запознаем и да пиием по нещо. Хенри
  • Много хубаво, Хенри! Доколкото разбирам това, което си написал, ми става ясно че ме наричаш "патетична душа, четяща стихове на площада"?!
    Не мога да разбера защо "СТИХОВЕ" е с големи букви? Да не би да не е стих това, което съм написала?! Да не би да няма ритмичност и/или стойност? Тъжно е, да. Все пак става въпрос за Левски...
    Винаги съм отворена за всякакви критики, но коментара ти аз го приемам като обида! И не само към мен, а и към това което пиша! Защото точно това стихотворение ми е адски ценно и любимо. Не претендирам, че съм една от най-добрите в сайта - абсурдно е! Но... Както и да е. Няма значение - няма да говоря повече. Лек ден!
  • Някаква тъжна, тъжна творба, носеща онази пуста патетична душа, която чете СТИХОВЕ на площада... Няма да говоря повече. Мъничко ми става лошо от подобна патетика, но ми става много лошо от неразбирането. Хенри

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...