19.02.2009 г., 0:35

На Апостола

1K 0 4
Днес край Ловеч личат стъпките Твои,
превърнати в кал от дъждове и бури.
Днес една майка бесилото прегръщала е, Боже!
Небето плакало е. Безмълвно... (Достоен Българин загуби!)

Край София паметник за Теб издигнат е,
стон далечен стихнал веч' е. (Пак боли.)
Черни души прелитат уморени. (Гарвани.)
И грачат злокобно. Както преди.

Прости предателството наше...
И онзи миг, в който се отрекохме от Теб!
Земята днес прегръща Те. И плаче.
В душите си ще носим последния Ти завет.

Времето остава непосилно.
Спомена за Теб да заличи.

Дяконе, в нас живееш!
България за Теб скърби...

...

... Дори след 136 години, Апостоле...
     Поклон пред паметта Ти!
19.02.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Самота Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма проблеми. Така го разбрах, така реагирах. Поздрави.
  • Не приемай думите ми като обидни. Целта ми не е да те обидя. Напротив... Няма да забравя една моя праподавателка в П.У.веднъж ми каза: "пиши прозачни текстове, не стихове!"
    Послушах я и не я послушах... текстовете са ми ... текстове. Нямам нищо против теб и не те познавам. Ще ми е приятно да се запознаем и да пиием по нещо. Хенри
  • Много хубаво, Хенри! Доколкото разбирам това, което си написал, ми става ясно че ме наричаш "патетична душа, четяща стихове на площада"?!
    Не мога да разбера защо "СТИХОВЕ" е с големи букви? Да не би да не е стих това, което съм написала?! Да не би да няма ритмичност и/или стойност? Тъжно е, да. Все пак става въпрос за Левски...
    Винаги съм отворена за всякакви критики, но коментара ти аз го приемам като обида! И не само към мен, а и към това което пиша! Защото точно това стихотворение ми е адски ценно и любимо. Не претендирам, че съм една от най-добрите в сайта - абсурдно е! Но... Както и да е. Няма значение - няма да говоря повече. Лек ден!
  • Някаква тъжна, тъжна творба, носеща онази пуста патетична душа, която чете СТИХОВЕ на площада... Няма да говоря повече. Мъничко ми става лошо от подобна патетика, но ми става много лошо от неразбирането. Хенри

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...