10.02.2010 г., 23:28

На асфалта

891 0 0

И ето ни пак на асфалта,
кънтящ от гуми,
натежал от съдби.

И черен е пушекът,
който в небето виси
като флаг.

А небето – типично по детски -
e светло,
на сини ресни.

Подчертавайки
отровния,  кълбест,
фабрично направен мрак.

И отново хората бързат,
затворени в себе си
зад врати.

Носят табелки
със
чувствата си
на показ пред света.

А светът носи свои табелки.
И, нагърбени
с тежки мечти,

текат усмихнати тълпи oт
уморени същества.

Ето ни пак на асфалта.
Горещ, изтощен,
натежал от съдби.

Небето скрива,
прибулено,
грозотата на дима.

Вечер хората са уморени.
От маски.
От удобни лъжи.

И истината изгрява
в цялата си синева.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...