И ето ни пак на асфалта,
кънтящ от гуми,
натежал от съдби.
И черен е пушекът,
който в небето виси
като флаг.
А небето – типично по детски -
e светло,
на сини ресни.
Подчертавайки
отровния, кълбест,
фабрично направен мрак. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up