s7r (Валери Шуманов)
256 444
10.02.2011 г., 10:58 ч.

На Ати 

  Поезия » Любовна
1240 0 13

Отиде си кайсиевото лято.

Дърветата съвсем не са оранжеви.

Мечтите ни съвсем не са оранжеви.

Аз и ти... Така ли си го мислехме?

Така ли си представяхме пейзажите,

сякаш ненадейно връхлетели ни,

докато с тебе топлихме ръцете си?

Защо сега не топлиме ръцете си?

Всичко ми се вижда недовършено,

леко странно и неразбираемо

и още по-жестоко - предвидимо...

Една звезда навярно е угаснала,

едно небе навярно е заплакало,

едно море навярно е пресъхнало,

за да дойда да ти кажа, че животът ми

няма да го има без очите ти.

Не искам да живея без предметите

на твойта красота, дори ръцете ми -

ръцете ми треперят непринудено,

а мислите ми блъскат се във спомена

за твоята спасителна усмивка...


Искам да ти кажа, че си прелестна,

единствената истинска и честна,

жената, за която ще разбия

мойто самочувствие, което

досега е наранило много хора.


Искам да ти кажа, че ти давам

най-ценното в живота си,

най-ценното...


младостта

и мойта свобода.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??