На Ати
Отиде си кайсиевото лято.
Дърветата съвсем не са оранжеви.
Мечтите ни съвсем не са оранжеви.
Аз и ти... Така ли си го мислехме?
Така ли си представяхме пейзажите,
сякаш ненадейно връхлетели ни,
докато с тебе топлихме ръцете си?
Защо сега не топлиме ръцете си?
Всичко ми се вижда недовършено,
леко странно и неразбираемо
и още по-жестоко - предвидимо...
Една звезда навярно е угаснала,
едно небе навярно е заплакало,
едно море навярно е пресъхнало,
за да дойда да ти кажа, че животът ми
няма да го има без очите ти.
Не искам да живея без предметите
на твойта красота, дори ръцете ми -
ръцете ми треперят непринудено,
а мислите ми блъскат се във спомена
за твоята спасителна усмивка...
Искам да ти кажа, че си прелестна,
единствената истинска и честна,
жената, за която ще разбия
мойто самочувствие, което
досега е наранило много хора.
Искам да ти кажа, че ти давам
най-ценното в живота си,
най-ценното...
младостта
и мойта свобода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
