s7r (Валери Шуманов)
256 444
Feb 10, 2011, 10:58 AM

На Ати 

  Poetry » Love
1364 0 13

Отиде си кайсиевото лято.

Дърветата съвсем не са оранжеви.

Мечтите ни съвсем не са оранжеви.

Аз и ти... Така ли си го мислехме?

Така ли си представяхме пейзажите,

сякаш ненадейно връхлетели ни,

докато с тебе топлихме ръцете си?

Защо сега не топлиме ръцете си?

Всичко ми се вижда недовършено,

леко странно и неразбираемо

и още по-жестоко - предвидимо...

Една звезда навярно е угаснала,

едно небе навярно е заплакало,

едно море навярно е пресъхнало,

за да дойда да ти кажа, че животът ми

няма да го има без очите ти.

Не искам да живея без предметите

на твойта красота, дори ръцете ми -

ръцете ми треперят непринудено,

а мислите ми блъскат се във спомена

за твоята спасителна усмивка...


Искам да ти кажа, че си прелестна,

единствената истинска и честна,

жената, за която ще разбия

мойто самочувствие, което

досега е наранило много хора.


Искам да ти кажа, че ти давам

най-ценното в живота си,

най-ценното...


младостта

и мойта свобода.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??