Apr 7, 2019, 1:16 PM

... на авлигите, знай, не отива. 

  Poetry » Landscape
1432 19 22

Стъпва тихо на пръсти април,
с птича песен хлапашки свирука,
и очи дъгоцветни присвил,
с цъфнал клон по прозореца чука.

 

И с немирния вятър лети,
закачливо полата ми вдига.
Сякаш тихичко казва: Ах ти!
Знам, че криеш в душата авлига!

 

С мен запей! Подарих ти дъга,
виж, нашарил съм всичкото сиво.
Тази болка и тази тъга,
на авлигите, знай, не отива.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??