Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia (Надежда Ангелова)
191 2.7K
Apr 7, 2019, 1:16 PM

... на авлигите, знай, не отива.

1.9K 20 24

Стъпва тихо на пръсти април,
с птича песен хлапашки свирука,
и очи дъгоцветни присвил,
с цъфнал клон по прозореца чука.

 

И с немирния вятър лети,
закачливо полата ми вдига.
Сякаш тихичко казва: Ах ти!
Знам, че криеш в душата авлига!

 

С мен запей! Подарих ти дъга,
виж, нашарил съм всичкото сиво.
Тази болка и тази тъга,
на авлигите, знай, не отива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Радвам се, че си намерил " твоето" нещичко в писанието ми, Георги. Само това е важно.
  • daik (Георги Динински)
    daik (Георги Динински)
    Понеже харесвам красивите неща, а това което чета е прекрасно, като сравнения , като внушение..(особено второто ) . Само една забележка.Чак на второ и трето четене се вижда тривиалността( или по скоро неоригиналността ) на някои от сравненията и изразите ( "хлапашки свирука", "по прозореца чука", "немирния вятър" . Въпреки това пак си е красиво. и е
    "С мен запей! Подарих ти дъга,
    виж, нашарил съм всичкото сиво.
    Тази болка и тази тъга,
    на авлигите, знай, не отива."
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Благодаря ти!
  • Дейна.1 (Д.П.)
    Дейна.1 (Д.П.)
    Много красиви стихове.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Благодаря ти!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0