valerqn (Валентин Хаджиев)
16 63
26.12.2015 г., 20:17 ч.

На баба 

  Поезия » Друга
895 3 4

За баба ми, която спря да грее,
а приживе успяваше да ни сплоти,
от стената с черна лента ни се смее
и на стария, но всяка гозба му горчи.

За нея ми говори често - „Открих я много млада“
и в дъртия ерген видя сърце момчешко,
на първа среща я оставих да ме чака,
и ѝ вързах, Вальо, тенекия тежко.“

Милата, няма просто равна,
чиста и невинна, досущ като дете.
Помагаше, живеейки със стара травма,
но можеше с любов нов свят да създаде.

Зарадва се на третата си внучка,
Виктория, дете със лъвско сърчице.
Виждаха се рядко, но успя да си я гушка,
притискаше я нежно с кривите добри ръце.  

Малката я наричаше по име,
и вече можеше въпрос да зададе,
защо я няма Дани на леглото,
къде отиде баба с болното краче?

Не искам да ни гледа там отгоре,
Дани докога ще е самичка?
Иди, мамо, нека някой ѝ помогне,

кога ще спре да е звездичка?

Как да обясниш на това учудено мъниче 
живота, а камо ли смъртта?
Казахме, че полетя към небето като птиче,
за да е вечно с нея, баба се превърна във звезда!



 

© Валентин Хаджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??