За баба ми, която спря да грее,
а приживе успяваше да ни сплоти,
от стената с черна лента ни се смее
и на Стария, но всяка гозба му горчи.
За нея ми говори често: „Открих я много млада,
и в дъртия ерген видя сърце момчешко.
На първа среща я оставих да ме чака,
и ѝ вързах, Вальо, тенекия тежко! “
Милата, няма просто равна,
чиста и невинна, досущ като дете.
Помагаше, живеейки със стара травма,
но можеше с любов нов свят да създаде. ...