От бури са създадени косите,
челото е издрано от трънени венци.
И сребърни куршуми са политали
към смисъла на идните й дни.
Ръцете й са носели по равно
със вяра и Живота, и Смъртта -
от люлката и искреното "мамо",
до гроба - "сбогом",
после - пустота.
И тез ръце с изпъкналите вени,
като корени излезли от земята,
протягат се към идващото време, ...