На баба
От бури са създадени косите,
челото е издрано от трънени венци.
И сребърни куршуми са политали
към смисъла на идните й дни.
Ръцете й са носели по равно
със вяра и Живота, и Смъртта -
от люлката и искреното "мамо",
до гроба - "сбогом",
после - пустота.
И тез ръце с изпъкналите вени,
като корени излезли от земята,
протягат се към идващото време,
в което ще живеят и децата й.
Очите й са като стъклените топчета,
с които си играят внуците.
През тях пробягва като спомен слънцето,
а мракът само обитават звуците.
От нея липсва вече половината,
потънала е в необятното.
Отиде и поплака "на Година"
пред снимката на мъртвия ми дядо.
Съзнанието й рисува сънища
на бъдещето, дето я очаква.
За нея вече бъдно е отвъдното
и все си стяга дрехите за някъде...
челото е издрано от трънени венци.
И сребърни куршуми са политали
към смисъла на идните й дни.
Ръцете й са носели по равно
със вяра и Живота, и Смъртта -
от люлката и искреното "мамо",
до гроба - "сбогом",
после - пустота.
И тез ръце с изпъкналите вени,
като корени излезли от земята,
протягат се към идващото време,
в което ще живеят и децата й.
Очите й са като стъклените топчета,
с които си играят внуците.
През тях пробягва като спомен слънцето,
а мракът само обитават звуците.
От нея липсва вече половината,
потънала е в необятното.
Отиде и поплака "на Година"
пред снимката на мъртвия ми дядо.
Съзнанието й рисува сънища
на бъдещето, дето я очаква.
За нея вече бъдно е отвъдното
и все си стяга дрехите за някъде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Горяна Панайотова Всички права запазени
