От бури са създадени косите, челото е издрано от трънени венци. И сребърни куршуми са политали към смисъла на идните й дни. Ръцете й са носели по равно със вяра и Живота, и Смъртта - от люлката и искреното "мамо", до гроба - "сбогом", после - пустота. И тез ръце с изпъкналите вени, като корени излезли от земята, протягат се към идващото време, в което ще живеят и децата й. Очите й са като стъклените топчета, с които си играят внуците. През тях пробягва като спомен слънцето, а мракът само обитават звуците. От нея липсва вече половината, потънала е в необятното. Отиде и поплака "на Година" пред снимката на мъртвия ми дядо. Съзнанието й рисува сънища на бъдещето, дето я очаква. За нея вече бъдно е отвъдното и все си стяга дрехите за някъде...
Моята баба навърши 91 години. Да ми е жива издрава. Тя е безценно съкровище. А най-ценни са оставащите дни - всеки ден е благословия. Понякога си струва да живееш и ден за ден
"И тез ръце с изпъкналите вени,
като корени излезли от земята,
протягат се към идващото време,
в което ще живеят и децата й."
Тъжно,но хубаво и искрено!Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.