На бала след Дванайсет ...
Защо ли още жив съм и къде ли,
съдбата е решила да ме прати?
Те, червеите – земните постели
в греховността на плътското се мятат.
Оглозгано е времето, боли ме,
но как да търся смислите житейски?
Кажете ми, какво днес значи – Име,
сред слузеста перверзност и гротеска?
Нали сме гневни, но ... гневът е ялов,
дори от подлост чакаме за лихви?
Вече е след ДВАНАЙСЕТ и на бала
в блаженство се въргалят само тикви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
