danisab (Ниела Вон)
214 312
19.09.2004 г., 19:03 ч.

На баща ми... 

  Поезия
1947 0 6

 Тогава детето в мене умря...

И моят вик изпрати те в тъмнината.

Сега, когато всичко опустя,

 спомените само чукат на вратата.

Годините ме върнаха назад,

гробът пресен бе покрит с цветя.

И днес се моля за душата ти...

колко тихо, бързо отлетя...

А исках да ни видиш помъдрели,

успели в живота млади хора.

И с мама двама остарели

да се радвате на нашата опора.

Но ти отиде си.

Години те чакаха напред.

Да беше поживял!

И днес, след толкова лета, пак питам:

 Господи, не ти ли беше жал?!?

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно...
  • Нямам думи! Прекрасно е ;( и толкова тъжно
    6+ от мен
  • мъчну..
  • Много болка и жал... Много силни и прочувствени думи! Съжалявам за това, което ти се е случило! Няма по-болезнено нещо от раздялата с най-близките хора и особено с хората, които са те създали!
  • Стихотворението съм го писала точно преди 10 години, била съм на 15..Дълго се чудих дали да го публикувам, не сбърках.Оценката говори, че хората ,прочели го, са на по-горно стъпало чувствителност.
  • Вжидам доста положителни оценки по стихотворението.Трудно е да се даде коментар,защотото наистина се усеща болката,и това не е просто стих,а нещо повече..Едно послание,което никога няма да може да бъде чуто от този,за който е написано.Оценка 6 от мен,но не положителните оценки са важни,защотото те са безсмислени пред смисъла на творението..
Предложения
: ??:??