На баща ми
НА БАЩА МИ
И деня ти, смирен и отруден,
на борбата за хляба наречен,
и нощта ти, тревожна и будна,
/че детето все болничко беше/,
и ръката, корава и нежна,
и усмивката, строга и блага,
и прегръдката- пристан надежден
сред житейски лъжи и омрази,
и това, за което ме хвали,
и това, за което наказа,
и това, дето щедро ми даде,
и това, дето мъдро отказа-
всичко твое ценя и обичам,
само... гроба ти, татко , не мога!!!
Затова днес сълзите се стичат,
а устата се моли на Бога:
там, във твоя дом, татко, небесен,
мама първа да влиза да зърнеш,
че тя първа в живота ти беше!
Щом се мръкне и аз ще се върна...
П.с. На 19 март в Испания се празнува Свети Хосе, ДЕНЯ НА БАЩАТА.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
