На белѝте слагам край
Беляджийка съм голяма,
но помощница на мама.
Тате казва: -Ей, не спря,
все в умът ти е беля!
Ту чиния ще строшиш,
ту перде ще откачиш.
Все ми казват: - Ей, дете
спри с белите най-добре!
Докога ще продължаваш?
Хайде, малко да внимаваш!
Вчера счупи вазата с лалета,
и подгони котката проклета.
Цял час баба ти кълбо навива,
плетката разплете - тъй ли бива?
- Знам ли аз, защо белите стават,
как боите ми на пода падат?
Как филията с масло голяма,
лепна се на новата пижама?
Леле, после стана олелия.
Под леглото легнах да се скрия.
Тихо цял час там лежах,
да помръдна не посмях.
Най накрая мама ме откри:
-От бели не се ли измори?
После тате ме погледна строго:
-Сто бели са вече много!
-Спирам, тате, обещавам, край!
На белите точка слагам, май!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люси Атанасова Всички права запазени
