На белѝте слагам край
Беляджийка съм голяма,
но помощница на мама.
Тате казва: -Ей, не спря,
все в умът ти е беля!
Ту чиния ще строшиш,
ту перде ще откачиш.
Все ми казват: - Ей, дете
спри с белите най-добре!
Докога ще продължаваш?
Хайде, малко да внимаваш!
Вчера счупи вазата с лалета,
и подгони котката проклета.
Цял час баба ти кълбо навива,
плетката разплете - тъй ли бива?
- Знам ли аз, защо белите стават,
как боите ми на пода падат?
Как филията с масло голяма,
лепна се на новата пижама?
Леле, после стана олелия.
Под леглото легнах да се скрия.
Тихо цял час там лежах,
да помръдна не посмях.
Най накрая мама ме откри:
-От бели не се ли измори?
После тате ме погледна строго:
-Сто бели са вече много!
-Спирам, тате, обещавам, край!
На белите точка слагам, май!
© Люси Атанасова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Мина 🌻😊
-
Хубав стих! Пожелавам успех!
-
Благодаря, Кремена 😊
-
Успех!
-
Благодаря, Юрка ! Да си призная, че и на тези години ми се отдават белите.Ама направо ми се лепят. Детето е още живо в мен
-
Успех, Люси! 👍
Не харесвам аз бели,
те намират ме сами:
Сутрин рано като стана,
кучето да си нахраня,
то ми скача на гърдите
и ме близва по очите!
Без въобще да му е жал,
то ме прави цял във кал! -
Благодаря, Сенилга 😊
-
Удачи!
-
Благодаря, Ники 😊
-
Успех, Люси!
-
Благодаря, Ани 😊
-
Успех!
-
Благодаря, Ина!
-
!
-
Благодаря, Гош 😊
-
Да бе, да, вервам ти да знайш 🤣
Поздрави и успех. -
Благодаря, Дани! Трудно ми беше да се въздържа. Знаеш 😊
-
По детски весело, достъпно точно за предучилищна възраст, отговарящо на темата! Поздравления, глас от мен и успех, Люси!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
