В полето до стихнало малко село
самотно бесило над пръстта стърчеше.
На него труп, осъден за своето дело...
Над тях бледата луна блестеше.
Сред полето тръни, плевели, коприва,
на гредата плъзнал е и сивкав мъх.
Въжето на мъртвеца врата протрива –
злочестият, останал завинаги без дъх.
В тишината на нощта, там, насред полето...
Над пустите къщи и дворове луната блестеше.
Където може да се чуе и туптежа на сърцето...
на бесилото черен труп висеше.
© Виктор Иванов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
