На Бог наречен
На ТихоМир
От снимката ти мило се усмихват
очи щастливи с поглед на дете.
Изпращат обич без да се замислят
как вие в мъка майчино сърце.
Разбито на парчета то ридае,
сълзи браздят по тъжното лице,
от болката обсебено, роптае
съдбата, що момчето ми отне.
Сега какво остава? Нищо друго,
в мил спомен да прегърна вечността.
И снимката ти да целувам лудо,
(единствена утеха в ориста).
Аз нея ще прегръщам всяка вечер,
ще шепна тихо: "Ти си светлина!"
На Бога, сине, бил си ти наречен,
на Мирната, вселенска Тишина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
