Nov 18, 2013, 9:16 PM  

На Бог наречен 

  Poetry » Other
674 1 15


На ТихоМир


От снимката ти мило се усмихват
очи щастливи с поглед на дете.
Изпращат обич без да се замислят
как вие в мъка майчино сърце. 
Разбито на парчета то ридае,
сълзи браздят по тъжното лице,
от болката обсебено, роптае
съдбата, що момчето ми отне.
Сега какво остава? Нищо друго,
в мил спомен да прегърна вечността.
И снимката ти да целувам лудо,
(единствена утеха в ориста). 
Аз нея ще прегръщам всяка вечер,
ще шепна тихо: "Ти си светлина!"
На Бога, сине, бил си ти наречен,
на Мирната, вселенска Тишина!

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??