На Боряна
Като сън, като блян, като сянка,
като малка червена звезда,
силует като млада фиданка,
две очи във зелена мъгла...
Като лист, като цвят, като роза,
като зов, като малка мечта,
като сто неизвестни въпроса,
като фар, като лъч светлина...
Като вик, като стон, като писък,
като болка, крещяща в нощта,
като огън, на който се пишат
неизречени още слова...
Като бледа луна, като вятър,
като бряг, като дива вълна...
Малка сцена във малък театър,
две души - по средата стена...
1997 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калин Мирчев Всички права запазени
