Nov 5, 2007, 11:07 AM

На Боряна

  Poetry » Love
2.5K 1 8

Като сън, като блян, като сянка,
като малка червена звезда,
силует като млада фиданка,
две очи във зелена мъгла...

Като лист, като цвят, като роза,
като зов, като малка мечта,
като сто неизвестни въпроса,
като фар, като лъч светлина...

Като вик, като стон, като писък,
като болка, крещяща в нощта,
като огън, на който се пишат
неизречени още слова...

Като бледа луна, като вятър,
като бряг, като дива вълна...
Малка сцена във малък театър,
две души - по средата стена...

 

1997 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Мирчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...