2.01.2013 г., 11:06 ч.

На брат ми 

  Поезия » Друга
504 0 2

Замислени крачим по безпътния път

и знаем, че тук някъде е и нашият кът...

Глави сме свели мълчаливо

и сълзи се стичат горчиво.

 

 

Няма те и няма да те има,

няма те и това ни убива

сякаш светът не е цял,

сякаш умът ми е полудял.

 

 

Стош си там, в студената пръст,

до тебе лежи и белият кръст,

незнайно защо, съдбата ни раздели,

брат и сестра-кръвнини.

 

 

Болката не стихва за миг дори,

сърцето отвътре безутешно крещи,

пита се: защо си ти,

защо кажи.

 

 

Остави семейство черно да чернее

и майка над тебе тъжно да жалее...

© Диана Донева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря искрено toxin (Таня )... това е най-големият кошмар за едно семейство, най-големият ужас за едно момиче- да загуби по-големият и единствен брат, нооо това е ЖИВОТА
  • Горчив живот, мамка му...
    Съболезнования, мила, това не се забравя, не се и прежалва...
Предложения
: ??:??