На брат ми

2.01.2013 г., 11:06 ч.

Поезия » Друга

506 0 2

Замислени крачим по безпътния път

и знаем, че тук някъде е и нашият кът...

Глави сме свели мълчаливо

и сълзи се стичат горчиво.

Няма те и няма да те има,

няма те и това ни убива

сякаш светът не е цял,

сякаш умът ми е полудял.

Стош си там, в студената пръст,

до тебе лежи и белият кръст,

незнайно защо, съдбата ни раздели,

брат и сестра-кръвнини.

Болката не стихва за миг дори,

сърцето отвътре безутешно крещи,

пита се: защо си ти,

защо кажи.

Остави семейство черно да чернее

и майка над тебе тъжно да жалее...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

dideto38 (Диана Донева)

2013-01-12T12:43:37+02:00

благодаря искрено toxin (Таня )... това е най-големият кошмар за едно семейство, най-големият ужас за едно момиче- да загуби по-големият и единствен брат, нооо това е ЖИВОТА
toxin (Таня Донова)

2013-01-06T15:28:22+02:00

Горчив живот, мамка му...
Съболезнования, мила, това не се забравя, не се и прежалва...