На брат ми
653
0
2
Замислени крачим по безпътния път
и знаем, че тук някъде е и нашият кът...
Глави сме свели мълчаливо
и сълзи се стичат горчиво.
Няма те и няма да те има,
няма те и това ни убива
сякаш светът не е цял,
сякаш умът ми е полудял.
Стош си там, в студената пръст,
до тебе лежи и белият кръст,
незнайно защо, съдбата ни раздели,
брат и сестра-кръвнини.
Болката не стихва за миг дори,
сърцето отвътре безутешно крещи,
пита се: защо си ти,
защо кажи.
Остави семейство черно да чернее
и майка над тебе тъжно да жалее...
© Диана Донева All rights reserved.
