катеринарина (Катя)
331 972
29.06.2008 г., 0:26 ч.

На брега 

  Поезия
967 0 12

Оставям следи по бедрата на дюните...

По миглите полепват песъчинки.

Отсреща синевата и морето се целуват.

И вятърът се сипе на снежинки.

А в мен е чисто бяло. 

И изтръпнали, нозете ми

оставят бледи дири по плътта на този миг.

Изпразнена от време и пространства неусетени,

в мига ще съществувам.

Като вдишване от стих.

И колко прозаична и безцелна съм в граничното,

където между пясъка и солната вода,

пристъпват пълнокръвните ми живи половини -

от сухата и мократа страна...

..............

Не. Няма залез още над свирепата му тихост.

А аз съм странна сянка по ръбеца на стиха.

Морето е било и винаги ще бъде сито...

Защото всеки миг открадва по частица от брега...

 

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??