Jun 29, 2008, 12:26 AM

На брега 

  Poetry
863 0 12

Оставям следи по бедрата на дюните...

По миглите полепват песъчинки.

Отсреща синевата и морето се целуват.

И вятърът се сипе на снежинки.

А в мен е чисто бяло. 

И изтръпнали, нозете ми

оставят бледи дири по плътта на този миг.

Изпразнена от време и пространства неусетени,

в мига ще съществувам.

Като вдишване от стих.

И колко прозаична и безцелна съм в граничното,

където между пясъка и солната вода,

пристъпват пълнокръвните ми живи половини -

от сухата и мократа страна...

..............

Не. Няма залез още над свирепата му тихост.

А аз съм странна сянка по ръбеца на стиха.

Морето е било и винаги ще бъде сито...

Защото всеки миг открадва по частица от брега...

 

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??