На брега
Оставям следи по бедрата на дюните...
По миглите полепват песъчинки.
Отсреща синевата и морето се целуват.
И вятърът се сипе на снежинки.
А в мен е чисто бяло.
И изтръпнали, нозете ми
оставят бледи дири по плътта на този миг.
Изпразнена от време и пространства неусетени,
в мига ще съществувам.
Като вдишване от стих.
И колко прозаична и безцелна съм в граничното,
където между пясъка и солната вода,
пристъпват пълнокръвните ми живи половини -
от сухата и мократа страна...
..............
Не. Няма залез още над свирепата му тихост.
А аз съм странна сянка по ръбеца на стиха.
Морето е било и винаги ще бъде сито...
Защото всеки миг открадва по частица от брега...
© Катя All rights reserved.
