maistora (Красимир Тенев)
141 4096
11.02.2013 г., 12:46 ч.  

Чаша свобода 

  Поезия » Свободен стих
1066 2 8

Чаша свобода

В чашата с условната ни свобода
акостира корабът ни „Преход”,
поолекнал от изхвърлените зад борда 
мечти за светло бъдеще,

криещ някъде дълбоко в трюма си
една бледа, вталена надежда.
През мъглявата субстанция,
плод на европараметри, на дъното четем:

„Произведено в Брюксел. Цена:
животът на едно поколение." Наздраве!
Пием студената чаша (с) во(бо)да…

Нагарча. Замезваме с целувката
на последната надежда.
Но... всъщност... мезето сме ние…

© Красимир Тенев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно, Майсторе!
  • Да, но скоро няма престанат да ни взимат за мезе. Не търся вина в новото ни семейство. Просто не се оправдаха едни големи очаквания и постепенно бяха заменени с евроскептицизъм и дори с дъбока апатия. Причините са много. Предимно вътрешни. И частично геополитически.
  • Отхвърленото сираче си намери ново (Европейско) семейство.
  • Нещо като буря в чаша... буря, но не съвсем е този наш преход...
  • Благодаря! Преходът май ще продължи половин век.
    И аз съм писал в свободен стих.
  • „Цена.
    Животът на едно поколение.“ Наздраве!- въпреки болката, с пръст в раната...поставям в любими!
  • "Сипи,ако няма - донеси..."
    Самоизяждането на последната надежда ни е патент.
    Поздрав и от мен!
  • Актуално и смело!
    И в нов стил...
    Поздравления!
Предложения
: ??:??