Чаша свобода
Чаша свобода
В чашата с условната ни свобода
акостира корабът ни „Преход”,
поолекнал от изхвърлените зад борда
мечти за светло бъдеще,
криещ някъде дълбоко в трюма си
една бледа, вталена надежда.
През мъглявата субстанция,
плод на европараметри, на дъното четем:
„Произведено в Брюксел. Цена:
животът на едно поколение." Наздраве!
Пием студената чаша (с) во(бо)да…
Нагарча. Замезваме с целувката
на последната надежда.
Но... всъщност... мезето сме ние…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Тенев Всички права запазени
