На чаша вечерно кафе
Не ме жали, повратно време,
не искам да оставам млада,
една старица в мене дреме,
преборила съдба нерада...
**********
Обичам те, проклетнико животе,
не се сърди - не е заради тебе,
за теб не бих проронила и нота,
че младостта ми в мътните погреба.
Но знаеш ли, простих ти. Та нали
когато "кацне птичката на рамо",
рискуваш всеки миг да отлети,
ако се взираш до носа си само.
Простих ти, че не бе добър със мен;
несправедлив - от раждането ми доскоро,
едничка радост в морния ми ден
децата бяха ми; мечти и отговорност.
В косите ми се вписаха с мастило бяло
тревоги, грижи, фалш и недоимък;
в казан със ревности съм често вряла,
нерядко злото ставало ми е поминък.
Но ти, животе, ми се реваншира
за всичките ми пропуски и липси.
След болката изпрати най-подире
Голямата Любов, която те осмисли!
*********
Не ме жали, повратно време,
аз няма повече и да старея,
Любов каквато вече ме владее,
достатъчна е, да те надживея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
