10.12.2017 г., 22:35

На чеверме във Сливен

820 2 20

                    

                           

                 На чеверме във Сливен

 

            Един дефект си имам вреден,
            че все не ми достага време!
            Не преценявам час потребен
            от А до В  да ида, но навреме!

 

            От вчера да съм тръгнала и пак
            ще закъснея, че е защото
            задръстване ще има, катастрофа чак -
            /не съм предвидила и злото../

 

            И за театър и за среща закъснявам,
            но не с обидна цел. Обект подвластен
            съм на съдбата-дори се притеснявам,
            че нейн съм изпълнител аз нещастен...

 

            Бях канена на чеверме във Сливен.
            На Карандила, казват цяла нощ печеш
            цяло агне върху запален огън силен.
            Не спиш. И да не можеш-пееш.И ядеш!

 

            Тръгнах в осем сутрин и на перона
            видях-изпуснала съм влака за секунда!
            А тичахме със изпращачката Дидона,
            но тя пред мене бе на милимунда *

 

            За миг успя да скочи във вагона,
            а аз берях душа с багажа на перона...

 

            Изведнъж такъв ме смях напуши,
            че изглеждах малко превъртяла...
            Да ми помогнат се явиха трима души-
            кога разказах им - смехът и тях обхвана..

 

            че изпращачката голям късмет извади -
            замина вместо мен и сигур' кеф си прави!!

 

            Е,тръгнах пак на сутринта,за чевермето.
            Видях,че Петко *хич дори не чакали...
            Изяли всичко. За мене - няколко кюфтета
            за толкоз път и патила оставили!!!..

 

            Поуката - като обица си сложих на ухото:
            "Бъди изрядна повече във дисциплината,
            за да не се разминеш със доброто,
            и уважение да никне ти в градината!...

 

            Та, моля много, помогнете, братя мили
            да си променя дефекта на чертата,
            че вместо мен и скромните ми сили -
            да закъснее някога оная със косата!!!    

_____________________________________________    

       * милимунда - жаргон, по-малко от милиметър...
       * Петко -"Петима Петко не чакат" - пословица

 

   10.12.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Възхищавам се на твоето жизнерадостно отношение към живота, Иржи.
    На всичко можеш да погледнеш с весел поглед и да го изпееш в стих.
    Бъди здрава и все така вдъхновена!
  • Малко съм закъсняла да благодаря за ласкавите отзиви по много причини но....
    Благодаря,Руми,трябва да се смееш сутрин,за да ти е бодър деня,но ние започнахме с теб съсс реднощно кафе,та стигнахме да се разсмиваме нощем..
    Всичко е хубаво да се яде,Хари,когато си здрав,но аз ти пожелавам да присъстваш/ако не си бил/на чеверме,преживяването не е само в печеното агне,а от атмосферата,която в Сливен много я могат,била съм много пъти...
    Веси,където и да си,когато и да е,не ме забравяш,радвам се на твоите усмивки и затова,че макар и по-рядко,но ги създавам...Благодаря ти.
    Радвам се и теб,Албенче,че и ти ме намираш винаги,дори да е остарял тоя стих!Не мога да насмогна да чета другите и затова не съм толкова продуктивна.Благодаря.
  • Много ми хареса, Иринче! Посмях се, обогатих си речника... А финалът е върхът! Поздравявам те и те прегръщам!
  • Ех, Иржи..., превръщаш се в нашата фея на усмивките. За чевермето, можем да измислим нещо и този път гледай да не закъсняваш . А онази, другата, не само да закъснее, но ако може да се запилее някъде и изобщо да не се вясва . Поздрави!
  • И кюфтетата са хубаво нещо Ирина,ако си ял цяла година само леща и боб!Хубаво написано и поучително!Поздравление!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...