23.02.2024 г., 20:43  

На Д

1.2K 0 1

Как искам цяла да те имам, 

плътта ти жадна в тъмнина

косите ти - притихнал вятър

ръцете ти отпуснати - ела!

 

Усмивката ти странно притаена, 

притисната до нежната ти длан, 

снагата ти е цяла изгорена 

запалена от тихия ти срам.

 

Две огънчета кротко са се спрели,

на черните ти питащи очи

при всеки опит с устни да ги взема, 

ме парят жадни и добри. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Detelin Valchev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...