Как искам цяла да те имам,
плътта ти жадна в тъмнина
косите ти - притихнал вятър
ръцете ти отпуснати - ела!
Усмивката ти странно притаена,
притисната до нежната ти длан,
снагата ти е цяла изгорена
запалена от тихия ти срам.
Две огънчета кротко са се спрели,
на черните ти питащи очи
при всеки опит с устни да ги взема,
ме парят жадни и добри.
© Detelin Valchev All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
