Feb 23, 2024, 8:43 PM  

На Д

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Как искам цяла да те имам, 

плътта ти жадна в тъмнина

косите ти - притихнал вятър

ръцете ти отпуснати - ела!

 

Усмивката ти странно притаена, 

притисната до нежната ти длан, 

снагата ти е цяла изгорена 

запалена от тихия ти срам.

 

Две огънчета кротко са се спрели,

на черните ти питащи очи

при всеки опит с устни да ги взема, 

ме парят жадни и добри. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Detelin Valchev All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....