Ще забравя, че някога теб съм обичал.

Ще забравя, че някога с теб съм мечтал.

Ще престана да плача, всеки миг ще се вричам,

да не искам и моля и мисля за теб.

Ще пристъпя и всичките земни закони,

всяка клетва, която съм дал, пожелал,

ще повярвам в лъжите в сълзите измамни,

ще забравя целувките, допира, стон...

Стон е всичко, което при мене остана,

след прахта разпиляна по пътя след теб.

Птица пратих след тебе - звезда ми открадна,

изгрев чаках а скри ме нощта и студът.

Ще забравя лицето ти, дето погалих

вечерта, във която си тръгна от мен.

Малък спомен, усещане парещо, рана,

стара обич и нова любов с епилог.

Ще забравя, че чакам при мен да се върнеш,

да ме сгушиш в ръцете си - възел любов,

във дихание всяка въздишка да скриеш,

и небето да праща над нас благослов.

Ще престана съня за услуга да моля,

да го карам лика ти да носи при мен,

че илюзията скрита във стара икона

ражда спомен, но с него умира любов.

Ще забравя...

Дали ще забравя...