1.11.2020 г., 17:40  

На децата, със слънце закърмени

1.3K 7 13

Орисах аз в моите майчини нощи детето,

родено невинно да бъде в побъркал се свят,

под пластове грим да не крие лице, а в сърцето

камбанки на мигове цветни със страст да звънят.

 

И смях да разлиства, и обич в душите да сее,

страха да пропъди от своите бели мечти,

когато надежда с несигурна плахост люлее

деня и от крачка назад изкушен е почти.

 

Призвани да плуват във извора чист на живота,

децата, със слънце закърмени, в тъмно са знак,

че ние не търсим за нашето щастие квота,

но те са дошли да повярваме в себе си пак.

 

Бъдете доброто, което светът ни прекрачи,

забравил закона неписан и Божа ръка!

За чуждата болка със топли сълзи да заплачете,

тъй както за своя. Човек се преражда така.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...