На децата, със слънце закърмени
Орисах аз в моите майчини нощи детето,
родено невинно да бъде в побъркал се свят,
под пластове грим да не крие лице, а в сърцето
камбанки на мигове цветни със страст да звънят.
И смях да разлиства, и обич в душите да сее,
страха да пропъди от своите бели мечти,
когато надежда с несигурна плахост люлее
деня и от крачка назад изкушен е почти.
Призвани да плуват във извора чист на живота,
децата, със слънце закърмени, в тъмно са знак,
че ние не търсим за нашето щастие квота,
но те са дошли да повярваме в себе си пак.
Бъдете доброто, което светът ни прекрачи,
забравил закона неписан и Божа ръка!
За чуждата болка със топли сълзи да заплачете,
тъй както за своя. Човек се преражда така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
