На децата, със слънце закърмени
Орисах аз в моите майчини нощи детето,
родено невинно да бъде в побъркал се свят,
под пластове грим да не крие лице, а в сърцето
камбанки на мигове цветни със страст да звънят.
И смях да разлиства, и обич в душите да сее,
страха да пропъди от своите бели мечти,
когато надежда с несигурна плахост люлее
деня и от крачка назад изкушен е почти.
Призвани да плуват във извора чист на живота,
децата, със слънце закърмени, в тъмно са знак,
че ние не търсим за нашето щастие квота,
но те са дошли да повярваме в себе си пак.
Бъдете доброто, което светът ни прекрачи,
забравил закона неписан и Божа ръка!
За чуждата болка със топли сълзи да заплачете,
тъй както за своя. Човек се преражда така.
© Мария Панайотова All rights reserved.
