Nov 1, 2020, 5:40 PM  

На децата, със слънце закърмени 

  Poetry
734 7 13

Орисах аз в моите майчини нощи детето,

родено невинно да бъде в побъркал се свят,

под пластове грим да не крие лице, а в сърцето

камбанки на мигове цветни със страст да звънят.

 

И смях да разлиства, и обич в душите да сее,

страха да пропъди от своите бели мечти,

когато надежда с несигурна плахост люлее

деня и от крачка назад изкушен е почти.

 

Призвани да плуват във извора чист на живота,

децата, със слънце закърмени, в тъмно са знак,

че ние не търсим за нашето щастие квота,

но те са дошли да повярваме в себе си пак.

 

Бъдете доброто, което светът ни прекрачи,

забравил закона неписан и Божа ръка!

За чуждата болка със топли сълзи да заплачете,

тъй както за своя. Човек се преражда така.

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??