На деветото мое коляно
Имам грижа, да дремна се бавя,
днес се сетих, да беше по - рано.
На децата си, що ще оставя,
на деветото мое коляно.
Колко къщи, чеѝзи,монети,
колко ниви, дървета, земи.
Те едва ли, тъй много заети,
ще ме хвалят в своите дни.
Не сколасах да стана богат,
не успях да издигна палати.
Да крада? То е цял занаят!
Де пари от оскъдни заплати?
И реших да напиша по нещо
за живота, за нашите дни.
Малко смях, малко сЪлзи горещи,
тъжен спомен за тъжни съдби.
Имам грижа и дълго се бавя,
пиша бавно, да бъде разбрано.
На потомците стих, ще оставя,
на деветото мое коляно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
