На деветото мое коляно
Имам грижа, да дремна се бавя,
днес се сетих, да беше по - рано.
На децата си, що ще оставя,
на деветото мое коляно.
Колко къщи, чеѝзи,монети,
колко ниви, дървета, земи.
Те едва ли, тъй много заети,
ще ме хвалят в своите дни.
Не сколасах да стана богат,
не успях да издигна палати.
Да крада? То е цял занаят!
Де пари от оскъдни заплати?
И реших да напиша по нещо
за живота, за нашите дни.
Малко смях, малко сЪлзи горещи,
тъжен спомен за тъжни съдби.
Имам грижа и дълго се бавя,
пиша бавно, да бъде разбрано.
На потомците стих, ще оставя,
на деветото мое коляно.
© Хари Спасов All rights reserved.
