Пак е нощ, пак черно е вън, заспали са всички в покоя... Небе - без звезди, прохлада - без сън, почива духът ми от зноя...
Но нейде дълбоко проблясва искра, пронизващо свети във мрака... и бавно тъмата изгаря с нощта, прогорена от лъчa на светлината!
Свети и топли във мен неуморно, изпълва света ми с надежди! Слънце изгря във сърцето порочно, пропи го със обич и нови копнежи!
Звезда ли е или пламнала свещ, която, горейки, поддържа ме жива? Човек ли е, момиче дали? А може би нежна, сияйна самодива...
За теб е една, за другия - друга, и радост, и песен, и малко тъга... А аз... аз ОБИЧАМ това момиче до полуда! Не питай защо или пък как...
... и колкото и да не ти се вярва - прогледни! Моето слънце, Дидче, това си ТИ!!!
Не мога да пиша, не разбирам от рими, но желанието ми да зарадвам много обичан от мен човек беше по-силно от неспособността ми. Посвещавам тези стихове на Дияна Долапчиева - незабравим човек, любим и безценен приятел!
Благодаря много на всички за окуражителните думи!
Пффф..Ивчее реших да го оставя Дидче, защото аз така й казвам попринцип, а не Ди *angel* Мислих, мислиих и накрая викам, айдее..римата ще направи отстъпка! :D А твоя краййй..ще ти го дам утре :P ГУШКАМ ТЕЕ! :*
и все пак си го оставила без промяна
Другото което е, че се реши да го качиш и стига си дрънкалаа, че не можеш да пишеш :@ казах ти МОЖЕШ! Ааа и си чакам щастливия край на оновао мойто
айдеее 6 от мен и да напишеш ощее много такиваа хубави стихчета *SUN* *HUG*
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.