29.07.2008 г., 9:38

` На Ди `

1.3K 0 8
На Ди

Пак е нощ, пак черно е вън,
заспали са всички в покоя...
Небе - без звезди, прохлада - без сън,
почива духът ми от зноя...

Но нейде дълбоко проблясва искра,
пронизващо свети във мрака...
и бавно тъмата изгаря с нощта,
прогорена от лъчa на светлината!

Свети и топли във мен неуморно,
изпълва света ми с надежди!
Слънце изгря във сърцето порочно,
пропи го със обич и нови копнежи!

Звезда ли е или пламнала свещ,
която, горейки, поддържа ме жива?
Човек ли е, момиче дали?
А може би нежна, сияйна самодива...

За теб е една, за другия - друга,
и радост, и песен, и малко тъга...
А аз... аз ОБИЧАМ това момиче до полуда!
Не питай защо или пък как...

... и колкото и да не ти се вярва - прогледни!
Моето слънце, Дидче, това си ТИ!!!





  Не мога да пиша, не разбирам от рими, но желанието ми да зарадвам много обичан от мен човек беше по-силно от неспособността ми.
  Посвещавам тези стихове на Дияна Долапчиева - незабравим човек, любим и безценен приятел!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стаси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надявам се да си прав, Филип! Поздрави!
  • Сигурно Ди наистина се радва, че има такава приятелка Хубав стих!
  • Мерсии много, Радии! *SUN* Гушкам те!
  • Мило,не знаех,че пишеш? И стига си говорила глупости-получило се е СТРАХОТНО :Р 6 от мен за моята любоФ :Р А и...мило,ще чакам нещо и за мен хаха :Р
  • Благодаря много на всички за окуражителните думи!
    Пффф..Ивчее реших да го оставя Дидче, защото аз така й казвам попринцип, а не Ди *angel* Мислих, мислиих и накрая викам, айдее..римата ще направи отстъпка! :D А твоя краййй..ще ти го дам утре :P ГУШКАМ ТЕЕ! :*

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...